The People in the Trees – Hanya Yanagihara

16126596Всъщност (и това е най-трагичното) романът има съвсем реална предистория:

http://en.wikipedia.org/wiki/Daniel_Carleton_Gajdusek

Обикновено спорът в такива случаи е доколко интелектът или талантът оневинява и често се забравя, че част от интелектуалното развитие е и формирането на критерии за правилно/грешно и впоследствие развитието на самоконтрол.  В „The People in the Trees“ съмненията са спестени – Перина не е нито добър учен, нито добър лекар; стечение на обстоятелствата го довеждат до откритието му, той самият не е особено заинтересуван от него или от последиците – морални или социални, ироничното е, че и самото откритие не води до нищо друго освен унищожаването на местното население. Подобно на него и героят се оказва напълно безполезен и дефектен, но романът преднамерено ни държи в морална безтегловност до последното си изречение – за читателя, изкушен от идеята за моралния релативизъм, накрая остава единствено чувството за съучастничество в престъплението.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s