The Last Werewolf – Glen Duncan
Последният върколак води живот като по наръчника на Джеймс Бонд – луксозни хотели, алкохол, скъпоплатени проститутки, но мигът, когато се чувства напълно жив, е когато убива (и впоследствие се нахрани). Не е много ясно дали ликантропията е проклятие или малка ексцентричност. Все пак се случва веднъж месечно и основният проблем е какво да правим с трупа. Единствената пълноценна връзка на върколака е със застаряващ гей, но тя не може да бъде консумирана поради явни причини. Спасението се крие в размножаването на вида. Личността на половинката му няма значение – важното е тя да е фертилна. Колко биологично. Дарвинизъм от най-висш порядък. Всичко останало – двестагодишно съществувание, изкупление, преодоляване на трагедията на живота му, истината относно произхода на вида му – всичко това бледнее пред съвкуплението на героя с женския върколак сред недоизядените останки на трупа на поредната му жертва.
А, трагическата ирония. Тази история си я знаем – ние сме животни, просто носители на генетичен материал, които след като изпълнят биологичната си функция, вече нямат значение, защото всичко останало е безсмислено, няма лошо и добро, и въобще колко е яко да шокираш. Ърбън фентъзи с уловка. Има и вампири, които мразят върколаците, и някакви наследници на ван Хелсинг, и милионерска щерка, и разни сюжетни линии, които свършват в нищото.
А иначе е така добре разказано, с плавен, поетичен език и влизащи под кожата описания. Язък.
